събота, 31 март 2018 г.

сряда, 21 февруари 2018 г.

Съвременният ритъм на Айндховен – някогашния краен парцел

Редно е да кажем няколко думи и за Айндховен - нашият домакин, по време на пребиваването ни в Нидерландия. Историята на града започва през далечната 1232 г., когато малкото селце от 175 къщи, чието име означава Крайният парцел получава статус на град от благородния дук Хенрих Първи оф Брабант. И така в продължение на цели 650 години на това място не се случва нищо особено, ако не се броят популярните в цялата околия седмични пазари.
В края на 19-ти век Индустриалната революция достига до тези забравени тучни зелени земи с ослепителния блясък на електрическата крушка. Братята Антон и Жерард Филипс основават в центъра на Айндховен малка фабричка за производство на електрически крушки и градчето моментално се сдобива с прякора Градът на светлината. В Нидерландия всички градове и села, освен официалните си имена имат и прякори. Това е цялата приказка – малката електрическа крушка на „Филипс” превръща мястото в нещо като Силиконовата долина на Европа, а Айндховен само за един век става пети по големина в Нидерландия. Десетки години компанията „Филипс” осигурява препитание на гражданите и привлича нови и нови жители на Айндховен.
Разглеждаме с Диана музея на „Филипс”. Тук могат да се видят всякакви технологични джътки за домакинството – от ютии до телефонни апарати, пишещи машини, грамофони, магнетофони, телевизори и какво ли не още. Едно от най-модерните достижения на втория етаж е огромен скенер, с формата на екран, пред който човек може да застане и да разгледа своите вътрешности.
Ние сме в Айндховен по времето, когато тук пристигат новите студенти. Големи групи млади хора, водени от своите наставници, по-стари студенти обикалят улиците на града за да се запознаят с него. Днес студентите от трите реномирани университета в града са вечно младото му туптящо сърце. Това са Айндховенския технически университет, Университетът по приложни науки Fontys и Академията по дизайн. Създадени в съвсем модерните времена – след Втората световна война, те успяват бързо да си създадат име и привличат хиляди талантливи млади хора от цял свят с програмите си, съчетаващи свръхмодерни технологии, иновации и експериментален дизайн. Така някогашният неизвестен и далечен краен парцел, днес се е превърнал в технологичното сърце на Нидерландия. Освен това, в контраст с индустриалната си слава и същност Айндховен е един от най-зелените градове в страната, с безброй паркове и възможности за спорт.
Централният площад на града „18-ти септември” е супер модерен, а до него е модернистичния стъклено-кубичен мол „Плаза”. Няма как да не ви привлекат с нео-готическия си блясък двете кули на църквата „Света Екатерина”. Храмът, всъщност изобщо не е средновековен – построен е през 1890 г., разбира се върху основите на по-стара църква. Сядаме на скамейките в храма, не знам дали се молим, но усещането е невероятно.
После тръгваме към Музея за модерно и съвременно изкуство Van Abbemuseum. Освен платна на Пикасо, Кандински, Шагал и други класици на модернизма музеят предлага истинско приключение в света на най-съвременното модерно изкуство. 
Сутрин главната улица е почти пуста. Времето до обед се използва за зареждане на магазините и само най-нетърпеливите туристи като нас щъкат насам-натам. В малко по-човешко време отварят кафенетата. Най-доброто кафе е при „Сержант Пепър”, ако сте фенове на „Бийтълс”. Денят тук не изглежда особено забързан и динамичен. Почти не можеш да разбереш дали има час пик, защото холандците предпочитат да се придвижват със своите велосипеди. За тях има алеи по всички градски улици. Не могат да се видят и безхаберно паркирани коли в едното платно на улицата, макар тя да е еднопосочна. Такъв момент просто няма – спрените коли са там, където им е мястото, по паркингите. Друг е въпросът, че многохилядното велосипедно воинство просто свежда присъствието на автомобилите до абсолютния минимум.
Пазарът в Айндховен става на централния площад в града. И пак всичко е безупречно точно, пресметнато и прецизирано. Когато пазарът свърши, тук няма да има и следа, че малко преди това тук наистина е било пазар. Иначе градските часовници отмерват времето безпристрастно, църковните камбани си бият на всеки час и изведнъж се оказва, че отново е време за път.
Пътуването с влак през равната земя на Нидерландия е истинска приказка. Зелена, мирна приказка за тучни земи, шарени крави, безбройни канали и спретнати къщички. Ако това е холандската представа за технологично сърце и европейска Силиконова долина, как ли биха изглеждали истинските им земеделски райони? Ще се върна да видя някой друг път!

  
Живко Тенев




неделя, 18 февруари 2018 г.

Антверпен – градът на река Схелде

Решаваме с Диана да отскочим за малко до Белгия. Целта ни е Антверпен. Организираме пътуването си почти в движение. Купуваме си билети за автобус от интернет. Повече проблеми имаме с разпечатването на билетите, но се справяме. Предния ден тръгваме да търсим международната автогара, откъдето трябва да се качим на автобуса. Противно на очакванията ни, тя се оказа едно метално колче с малка табелка. Автобусите не са толкова точни, колкото влаковете. Нашият автобус трябваше да пристигне от Грьонинген и пристига с 20 минути закъснение. Няма стюарди. Шофьорът е този, който проверява билетите и личните карти на пътниците. Когато пътниците са вече в автобуса, той се извинява за закъснението, и казва, че ще се опита да навакса закъснението.
От Айндховен до Антверпен е 120 км. Дори не разбрахме кога сме пресекли границата с Белгия. Никакви проверки, никакви формалности – все едно пътуваш от Стара Загора до София. Слизаме на Централна гара, където е единствената спирка на автобуса и той продължава за Брюксел. Нас европейската столица не ни вълнува изобщо – ще разглеждаме града на Петер Паул Рубенс. Тук се намира къщата, в която е живял и работил великият фламандски художник.
Качваме се на малко туристическо автобусче и въоръжени с аудио гидове започваме разглеждането на местните забележителности. Градът има дълга история. Той е един от главните стопански и културни центрове на историческата област Нидерландия, особено преди Испанската ярост от 1576 г.
Разположен е на бреговете на река Схелде. Пристанището на Антверпен е второ по големина в Европейския съюз след това на Ротердам. Само за една година през него преминават над 145,8 млн. тона товари, въпреки че то се намира на 80 км. от устието на река Схелде, която се влива в Северно море.
На главния градски площад се намира статуята на младия герой Силвий Брабон. Според легендата името на Антверпен е свързано с митичния великан Друон Антигон, живял на брега на река Схелде. Той събирал такса от пресичащите реката, а на отказващите да платят отсичал едната ръка и я хвърлял във водата. В края на краищата великанът е убит от Силвий Брабон, който отсякъл и хвърлил в реката ръката на самия великан. Оттам идва и името на града, на нидерландски /hand werpen/ означава „хвърляне на ръка”.
Днес в града са запазени множество жилищни и обществени сгради от периода на разцвет на Антверпен през 16-ти век. През 1518 г. е завършена готическата катедрала „Света Богородица”. През 1565 г. е завършена ренесансовата сграда на Антверпенската община. Тези две сгради са включени в груповия обект на световното наследство.
В Антверпен се намират множество музеи като Музикалния музей „Влесхойс”, музеят „Плантен-Моретус” и Кралския музей на изящните изкуства. Откритият през 2011 г. Музей на реката е една от архитектурните забележителности на града и съдържа богата колекция от 470 000 експоната.
Няма как да не се впечатлите от централната гара на Антверпен. Тя е завършена през 1905 г. и нейната необарокова фасада и конструкция от метал и стъкло, демонстрира триумфа на индустриалната революция.
Решаваме да направим почивка край алеята пред Антверпенския зоопарк. Той се намира в съседство с гарата и е един от най-старите в света. В момента тук живеят над 6 000 животни от 750 вида.
А тези млади хора започват да снимат фотосесия, сякаш за да ни напомнят, че от 90-те години на XX век Антверпен започва да си изгражда имидж и като средище на модата. Той се фокусира върху авангардния дизайн и се стреми да се конкурира със световните центрове, като Лондон, Милано, Ню Йорк и Париж.
Няма как да бъде обхванат в рамките само на няколко часа този забележителен град, но ние с Диана сме щастливи от това, което успяхме да видим, макар и да бе малко под нивото на Нидерландия. На връщане, автобусът от Брюксел пристига на минутата.

Живко Тенев






петък, 2 февруари 2018 г.

NaHaiWriMo или по хайку на ден 2018г.

#nahaiwrimo

Месец февруари е обявен за международен ден на хайку и има  предизвикателство- хайку на ден по зададена тема. Тук ще публикувам  всеки ден нови хайку.
https://www.facebook.com/groups/NaHaiWriMoInBulgarian/  страница на събитието във ФБ.

1 февруари: ВЯТЪР

бял вятър...
синът ми бяга от час
по човек и природа

February 1st – biting into a taco

24Kitchen...
the taco recipe makes me
fall asleep

#1 - sandwich

cheeseburger -
la mayonnaise coule
entre mes doights


2 February: railroad ties

deserted railroad –
a child trains at
tightroping

chemin de fer désert -
un enfant s'entraîne de marcher
sur la corde raide


4 февруари: ОТПИВАМ

прекалявам
с греяното вино...
грипна ваканция

4.02. - fondu(e)

fromage fondu -
je vais chercher
du vin blanc


5 февруари: МЪГЛА

рано сутрин -
баща ми потъва
в неясни спомени

и едно много старо:

мъгла над реката...
дърветата
между два свята

February 5: listening to the radio

Still loving you* -
my neighbours continue
their quarrel

*Scorpions' song

5 février: écouter la radio

Still loving you -
mes voisins continuent
leur querrelle



February 6: cutting the lawn

cutting the lawn...
freshly brewed coffee
reaches my nostrils

6 février: tondre la pelouse

en tondant la pelouse ...
un café fraîchement préparé
atteind mes narines


6 февруари: ЧАЙ

5 следобед -
чаша горещ чай
и автошарж


10 февруари: Задушница

студен вятър
разрошва минзухарите -
усмивката на мама

10 février: chemise

une étoile filante...
ta chemise blanche
brille dans le noir

9 février: chаleur

oubli…
j’enlève ta chemise

dans la chaleur

14 февруари: Св. Валентин

Св. Валентин -
канелено сърце
в кафето ми

и едно старо:

кафене...
стара дама рисува
сърчица

15 февруари: сянка

късен следобед -
сенките ни все още
крачат заедно

17 февруари: СЪЛЗА

сбогом...
сълзите ми мокрят
твоя амулет

20 феврури: хризантеми

хризантеми -
толкова много сълзи

по земята

21 февруари: влак, трамвай

в метрото...
все същите лица
зад вестниците

22 февруари : дантела

дантела...
за своите любови
разказва мама

24 февруари: край

край на любовта...
сама дояждам 
ябълката

25 февруари: гости

неочаквани гости...
рецептата на баба
върши чудеса

четвъртък, 18 януари 2018 г.

неделя, 7 януари 2018 г.

Лимонов кекс



Продукти:

300 г брашно
380 г пудра захар
2 яйца
180 мл. олио
280 г кисело мляко
1 ч.л. бакпулвер
5 с.л. лимонов сок
2 с.л. пудра захар

Начин на приготвяне:

В дълбока купа се изсипва олиото (180 мл.). Добавят се суровите яйца (2 бр), лимоновият сок (5 с.л.), киселото мляко (280 г) и пудрата захар (380 г). Разбива се с миксер до получаването на еднородна смес. След това към нея постепенно се добавят предварително смесените и пресяти брашно (300 г) и бакпулвер (1 ч.л.). Отново се разбива до получаването на гладка смес за кекс.

Форма за кекс се намазва с олио и се посипва с брашно. В нея се изсипва сместа. Десертът се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 45 минути.

Лимоновият кекс се оставя напълно да се охлади и след това се поръсва с пудра захар (2 с.л.)


лимонов кекс -
благоухание се носи
из цялата къща

Диана Тенева


петък, 5 януари 2018 г.

съкровената мечта

Живко Тенев - Жисен

без новогодишни
обещания и заричания
пуснах мечтите си -
те като птици сбъднати
ще се върнат при мен


съкровената мечта
те гледа право в очите
както слънчогледът
гледа слънцето...
Бог е слънцето в теб


писма
до моето вчера...
хартиени лодки
в бурните води
на Лета

сутрешна мъгла
даже не мога да видя
твоите очи
сърцето нищо не ми подсказва...
изгубена съм

Диана Тенева


Популярни публикации